Приятел в нужда се познава!
Сприятелили се кучето и пиленцето и тръгнали да си търсят късмета по белия свят. Пътят им минавал през една гора и там ги заварила нощта.
– Хайде да се качим на това голямо дърво и там да преспим. – предложило пиленцето.
– Ти се качи, че можеш да хвърчиш, а аз ще се мушна долу в хралупата. – рекло кучето.
Заспали двамата приятели, но през нощта пиленцето по навик изписукало. Чула гласа му лисицата и дотичала до дървото.
– Хей, пиленце, много хубаво пееш! Слез долу да те прегърна, че огласи гората с хубавия си глас! – викнала Лисана.
– Ще сляза, Лиске, но първо трябва да се събуди вратарят, който спи долу в хралупата. Само той може да ми отвори вратата да дойда при теб! Лисицата надникнала в хралупата, но в този миг, разбуденото от гласовете им куче се хвърлило върху нея и направило кожуха й на парчета.
Поука: Приятел в нужда се познава.