Алчното момче

Имало едно време близнаци на име Денислав и Венцислав. Те били еднакви на външен вид, но по характер коренно се различавали.

Денислав нямал много приятели, докато Венцислав постоянно бил в големи приятелски компании. Денислав обичал сладко, а Венцислав похапвал предимно солено. Докато Денислав бил щедър и безгрижен, Венцислав бил алчен и егоистичен!

Когато Денислав и Венцислав поотраснали, баща им искал да подели семейното наследство между тях. Венцислав не се съгласил и казал, че който е по-интелигентен и силен, той трябва да получи по-голям дял от богатството.

Бащата организирал състезание между синовете си. Казал им да тръгнат пеша и да изминат колкото се може повече разстояние, но задължително да се върнат у дома преди залез слънце. Наследството щяло да бъде разделено пропорционално на разстоянието. Той наложил и едно правило - да нямат в себе си часовник, за да не следят времето.

На следващия ден започнала надпреварата между двамата братя. Денят бил топъл и слънчев. Денислав ходил бавно и спокойно, докато Венцислав правил спринт след спринт, надявайки се да спечели състезанието и по-голямата част от богатството на баща си.

Денислав преценил, че до обяд ще стигне възможно най-далеч, а след това ще започне да се връща обратно към дома си, тъй като ще му отнеме същото време. Така и направил. Планът му бил изпълнен и той се прибрал вкъщи преди залез слънце.

Заради силното си желание да спечели, Венцислав не спирал да върви и стигал все по-далеч, но времето напредвало. Той изминал два пъти по-дълго разстояние от Денислав и смятал, че ще може да се върне у дома преди залез слънце. Тръгнал обратно към вкъщи, след като видял, че слънцето става оранжево. Когато се прибрал у дома, вече било твърде късно.

 

Извод: Алчността не е направила никого щастлив.