Мравката и щурецът

09.03.2018

В един горещ летен ден, щурецът безгрижно си скачал из полето и пеел от цялото си сърце. Покрай него минала мравката, носейки огромен товар на гърба си.

        -   Хей, мравке, защо не дойдеш да си побъбрим, вместо да се претоварваш в тази жега?

       -  Ааа, нямам време за почивка – трупам си храна за зимата. Препоръчвам ти да направиш същото, защото зимата ще дойде неусетно.

       -  Защо да мисля отсега за зимата? - казал щурецът. - В момента имам достатъчно храна, а до зимата има много време.

Мравката не обърнала внимание на щуреца и отново тръгнала към мравуняка си.

Дошла зимата. Щурецът ставал все по-гладен, гледайки как мравката хапва от запасите, грижливо събрани през лятото. Решил да отиде при нея и й казал:

       -   Мравке, може ли да ми дадеш малко от твоята храна? В замяна аз ще ти попея.

       -   Когато аз се трудих цяло лято, ти се забавляваше и ми се смееше. Затова сега ти си гладен, а аз съм сита.

Извод: Не отлагай днешната работа за утре!