Мила мамо, благодаря ти…

 

Здравей мамо, как си? Очакваш ли ме след училище? Не се притеснявай, реших задачата по математика, заради която с теб снощи изиграхме няколко сцени от „Война и мир“. Сега това не е важно, защото искам да знаеш някои неща: 

Мила мамо, благодаря!

Благодаря ти, че издържа на денонощния ми безпричинен рев. Заслужаваш медал за търпение за всички зеленчукови пюрета,  озовали се на дивана. Първото зъбче беше предизвикателство и за двете ни, но успешно го преживяхме. Направих първите си крачки уверено, без да предполагам, че 2 минути по-късно ще се озова на земята, но ти беше до мен и ме окуражи да продължа.

Благодаря ти, че ме вземаше всеки ден от детска градина. За мен това беше малък празник, който очаквах с нетърпение.

Благодаря ти за всички моменти, в които пренебрегна себе си заради мен. Те не са малко, нали? Пред възможността да бъдеш на театър или да четеш интересна книга, ти избра да слушаш фалшивото ми изпълнение на „Котешкият марш“ на поредния училищен концерт.

Благодаря ти, че си най-прекрасният пример за мен. Ти си добра, уверена, всеотдайна и безкрайно смела.

Ти ми показа, че щастието е в малките неща, като карането на колело, разходките в парка, шоколадовата ти торта и времето, прекарано с теб.

Искам да ти кажа още нещо: Извинявай, мамо.

Извинявай за моментите, когато говоря без да мисля и безразсъдно те наранявам.

Извинявай за трите бели косъма в косата ти, които се появиха след моите „геройски“ приключения.

Съжалявам, че често не се вслушвам в съветите ти, а те са ми толкова необходими.

Извинявай, че не ти казвам по-често – „Ти беше права.“, защото ти никога не грешиш в преценката си.

Радвам се, че вселената е избрала точно теб за моя майка. Напълно вярвам, че съвършените хора съществуват, защото ти си точно такава. Благодаря, мамо.

Край