Мравката и щурецът
В един горещ летен ден, щурецът безгрижно си скачал из полето и пеел от цялото си сърце. Покрай него минала мравката, носейки огромен товар на гърба си.
- Хей, мравке, защо не дойдеш да си побъбрим, вместо да се претоварваш в тази жега?
- Ааа, нямам време за почивка – трупам си храна за зимата. Препоръчвам ти да направиш същото, защото зимата ще дойде неусетно.
- Защо да мисля отсега за зимата? - казал щурецът. - В момента имам достатъчно храна, а до зимата има много време.
Мравката не обърнала внимание на щуреца и отново тръгнала към мравуняка си.
Дошла зимата. Щурецът ставал все по-гладен, гледайки как мравката хапва от запасите, грижливо събрани през лятото. Решил да отиде при нея и й казал:
- Мравке, може ли да ми дадеш малко от твоята храна? В замяна аз ще ти попея.
- Когато аз се трудих цяло лято, ти се забавляваше и ми се смееше. Затова сега ти си гладен, а аз съм сита.
Извод: Не отлагай днешната работа за утре!
