Заекът и костенурката

 

 

 

Имало едно време един заек, който непрестанно се хвалел колко бързо може да тича. Уморена от постоянното му хвалене, костенурката го предизвикала да се състезават, за да се разбере веднъж завинаги кой е по-добрият. Новината се разчула и всички животни в гората с интерес се събрали да гледат.

Тръгнал заекът да тича, но след известно време спрял да си почине. Погледнал назад към костенурката и с насмешка извикал: „Как очакваш да спечелиш тази надпревара, движейки се толкова бавно?“ След това сънливо се протегнал, легнал край пътя и заспал, мислейки си: „Толкова съм напреднал, че имам време добре да си почина!“

Докато заекът се наслаждавал на своята дрямка, костенурката неуморно ходела ли ходела, без дори да спира, докато не наближила финалната линия.

Животните, които наблюдавали състезанието, извикали толкова силно за успеха на костенурката, че събудили заека. Той се протегнал, станал и започнал отново да бяга, но вече било твърде късно. Костенурката тъкмо преминала финалната линия и всички я поздравявали за победата.

 

Извод: Победата е плод на постоянна и упорита работа!