Как да откъснем за малко детето от телефона и таблета?

18.09.2020

Замисляли ли сте се колко дълъг може да е животът на една и съща книга? Първо детето я държи в ръцете си и я разглежда като играчка. После някой му разказва какво има на картинките. След това му я чете. После детето самО я срича...А когато му стане любима, иска същата за подарък на приятел. В тази история предлагаме няколко съвета, които ще ви помогнат да откъснете за малко детето от телефона и таблета (не да го откажете изцяло от технологиите, не!). Подбрахме и книжки, към които децата ви може би ще посегнат с трепет.

Как и кога да запознаем децата с книжките. Какво да им дадем?

„Представете“ книгите на децата още когато за тях те са просто един предмет. Представете ги като играчка и забавление. Можете да направите една първа среща например с шумолящите книги от плат (перат се в пералнята!) и със специалните книги за баня. После преминете към книгите с дръжки, на „Златното пате“ например. Възможно е девойките да си помислят, че това е фръц-чантичка, но нищо, важното е да свикнат с този „предмет“. За момченцата добър избор са книгите в кутии или тип кубчета. „Моята първа библиотека“  нашите деца толкова много харесваха, че дори и сега не дават да я дарим на библиотеката.

Разнообразявайте книгите, разбира се, в зависимост от възрастта. Още преди да постъпят в детската градина, подходящи са всякакви книги с богати илюстрации, както и панорамни книжки, книжки с говорещи картинки, с песни или издаващи звуци. И ако батериите на „Бременските музиканти“ свършат, не се учудвайте, че децата започват да мучат като магаренце или да кукуригат като петле – толкова им е харесало да натискат по книгата тук-таме.

Не пренебрегвайте книгите с пъзели. Има най-различни: за най-малките, само с едно животно например, и за по-големите, с български народни приказки, „приказки на народите“, „Пинокио“, „Малката русалка“.

Като започнат да ходят на детска градина (или са на тази възраст, но у дома), подходящи са книжките с рими, с гатанки, приказна колекция на „Егмонт“ и „Дисни“ с „Цар Лъв“, „101 далматинци“, „Лейди и скитника“, „Калинката“ и мн.др. Момиченцата много харесват книжки за оцветяване и със сигурност ще се влюбят в „магическото кадифе“ на Melissa&Doug.

Между другото, веднъж, без големи очаквания, занесохме на госпожата в детската любима наша книжка с молба да я прочете на децата. Тя не само го стори с удоволствие, но и помоли всеки да донесе книжка от вкъщи. За нула време в групата си направиха „заемна библиотека“! Едва ли ще ви откажат и на вас, опитайте.

Добре, но как да създадем навик на децата да четат?

Четенето иска време, търпение и навярно дисциплина. Едно приятелско дете всеки ден го изваждаха от морето, точно когато трябваше всички други деца да направят по 200 скока от най-стръмната скала. Година по-късно същото това дете обаче излизаше от морето и, докато изсъхваше на слънцето, четеше книга. 

Четете редовно на децата. После те ще започнат сами да четат.

Влезете ли в магазин за играчки, излезте и с книжка. Създайте си ритуал да избирате и купувате заедно книжки. Щандовете с книги са не по-малко важни от 100-те национални обекта, нали?

Оставете ги сами да си избират книгите, така както on- и offline игрите, и не осъждайте вкуса им. Може да искат да изчетат всичко за „Дръндьо“ или за „Лили Чудотото“, дори неиздадените книги. Оставете им свободата. Все някога ще разберат разликата с „Братята с лъвски сърца“. 

Докато са още малки, включете книгите в някаква игра. Например по-голямото дете да чете на по-малкото и обратното. Измислете нещо с книга дори когато сте така уморени, че ви се иска само да зърнете един морски тюлен на екрана и веднага да заспите. Просто помолете детето да ви прочете нещо за спокоен сън. Ние сме заспивали и на книга с готварски рецепти...

Има един период всъщност, в който децата леко се отдръпват от книгите. Могат да четат, но бавно. Харесват книги, но ако може да ги чете друг. Когато това се случи, пробвайте с редуване в четенето: един ред ще прочете тати, един ред – ти, едно стихче мама, едно стихче ти, една история аз, другата – ти.

И още един-два съвета

Подарявайте книги с или без повод, явно или тайно. Защо феята на зъбките да „носи“ винаги „парички“? Като може и книгата, която детето с нетърпение чака да бъде преведена? Дядо Коледа сбъдва желанията от писмото, но колко му е да метне в чувала и една богато илюстрована книжка?

Ако се каните да пътувате, вземете и книжка. Пъхнете в ръцете на момиченцето една с цветни стикери за тоалети на „моделки“, а на момчето нещо от Clever Book, да кажем, „Смях карти с професиите“. Заедно с обсъждането на облеклото за детския палатков лагер („Новото зелено клинче отива ли си с бялата ми тениска на „Филип Плейн?“), обсъдете и коя книга детето да пъхне в багажа. Без, естествено, да заръчвате колко страници на ден да чете. Ще се учудите, че е намерило повод: „Понеже кака заспа първа и ми стана скучно, включих челника и четох малко от „Емил от Льонеберя“.

Насърчавайте всякакво четене. Когато се научат да четат гладко, децата са така очаровани от това ново умение, че във всеки надпис виждат вълшебство. Дори в етикета на бутилката с минерална вода. Наистина.

Помните ли какво казва д-р Спок в главата за детската градина в книгата си? „Най-важното е домът“. Яслата, градината и училището не заместват дома, а само го допълват. Ако искате детето ви да прекарва по-малко време с телефона и таблета, а повече – с книгите, не очаквайте това да стане с магическа пръчка. Ако вие четете, ще четат и децата ви. Ако книгите са част от вашия дом, път и развлечения, навярно ще станат част и от техните.

Както веднъж каза същата „госпожа“ от детската градина: „книгите ни правят добри хора и усмихнати лица“. А кой не иска да има (още по-) щастливи деца?

До 23-ти септември всички книги в „Хиполенд“ са с 20% намаление. Разгледайте тук